Малдивската република е една от перлeните огърлици на Индийския океан със своите 1192 острова, пръснати  от двете страни на екватора по протежение на 823 км. Изумително е усещането да почиваш на шапката на някогашен вулкан, погълнат от водата, каквито са повечето от островите. 99,74% от страната е море и  сушата остава едва 298 квадратни километра. И преди да стане ужасно скучно ще кажем, че жителите са 304869 по данни за 2007г, от които 104000 в столицата Мале. Най- малката азиатска страна се нареждат на 184 място по територия и на 166 по население в света.

 Още един любопитен факт е че  Малдивите са и най-ниската държава в света. Най-високата точка на територията ѝ достига едва 2,4 метра. Това е неназована точка на остров Уилингили, Адду атол.

Думата "атол" е единствената, попаднала в английския от местния език дивехи. Островите формират 26 естествени атола - пръстеновидни коралови образувания, които обграждат лагуна.

26-те атола се делят на 19 административни единици, като 20-тата е столицата Мале. Да се преброят малдивските острови винаги е било трудна задача - постоянно някои изчезват, а други изникват вместо тях. Повечето от тях намаляват по площ в резултат на глобалното затопляне. Само 194 са населени, върху 92 има построени курорти (т.нар. острови-хотели), а останалите около 906 на брой са все още девствени и диви. Най-големият остров е Ган - намира се на територията на атола Лааму и е дълъг цели 7,5 км. Ала повечето острови са не по-дълги от 1 км - с ослепително бели плажове, кристални тюркоазени води и фантастичен подводен свят, идеални за безделие и безметежна почивка. Своеобразни "коридори" в кораловите рифове пропускат лодките до чистите и спокойни води на лагуната.

Малдивите са раят за гмуркачите. Тук идват от цял свят най-запалените почитатели на подводното гмуркане - те представляват 90% от тукашните туристи. В топлите малдивски води може да срещнете над 700 вида риби. Подводните дълбини откриват един непознат, паралелен свят, напомнящ по причудливост и багри приказните дворци от "Хиляда и една нощ" на Шехерезада. За начинаещите има идеални условия да станат запалени гмуркачи, а една от многото възможности е  едно- и двуседмични “сафари” круизи на борда на традиционните тукашни лодки "дони" с извити високо над палубата носове, направени от кокосови палми. Авантюристите потеглят с необходимата им екипировка (компресор, кислородни бутилки, оловни тежести и т.н.) и под ръководството на опитен гид се гмуркат с дни до най-трудно достъпните коралови рифове.

Казват, че който види красивите атоли, не може да остане безразличен. И рано или късно се връща отново на това място.

Климат

От ноември до март е най-активният туристически сезон в Малдивите. Температурата никога не пада под 24 градуса, но най-често е около 30-32°(26,7°C средна годишна температура). Слънцето е много силно и изгаря дори през облаците, тъй че с него трябва да се внимава. Винаги духа разхлаждащ морски бриз - дори и в най-големите жеги, което осигурява пълно блаженство. Рифовете предпазват островите от ужасяващите морски бури, които югозападните мусони носят. Дъждовният сезон обхваща месеците от края на април до октомври и това е периода, в който любителите на пасивната почивка и хотелския лукс могат да се възползват, защото „няма нищо по- хубаво от лошото време”.

История

Макар малдивската култура да е много древна, малко археологически паметници са достигнали до наше време. Първите писмени свидетелства на местния език "дивехи" - върху дървени и медни плочки - датират едва от 1153 г., когато островитяните приемат исляма.

На прочутия скандинавски етнолог и археолог Тор Хейердал принадлежи откритието, че Малдивите са били населявани още през 2000 г. пр.Хр. от народ, обожествяващ слънцето. Пак според него от 500 г. пр.Хр. до средата на XII век островите са били обитавани от будисти с индийски произход. Той намира и изследва много статуи със странни дълги уши, окичени със соларни дискове, които са типични за цивилизациите, почитащи слънцето. Открива и много камъни със соларни символи, подобни на тези при фараоните в Египет, в Месопотамия и древна Индия.
По-късно Малдивите стават нещо като световен банков резерв - облите раковини каури, които се намират в изобилие по тукашните плажове, са били употребявани като монети в някои африкански и арабски култури. От пристанището на Мале са потегляли десетки кораби, натоварени с тези раковини, за Гвинея, Бенин, Конго, Йемен, свидетелства през 1602 г. френският пътешественик Франсоа Пилар, "залостен" 9 г. на Малдивите след корабокрушение. Шест султански династии властват на островите след приемането на исляма. Местните обаче са хора свободолюбиви, с характер. На няколко пъти вдигат бунтове срещу чужди нашественици (португалци, малоазийски араби) и се освобождават. Били са британски протекторат, но никога не са имали губернатор. Първата им конституция е от 1932 г. и според нея малдивците сами избират султана си.

Държавно устройство

През 1968 г. султанът е отхвърлен чрез референдум и е обявена република. За пръв президент на Малдивите е избран Ибрахим Назир, чието автократично управление довежда до свалянето му от власт през 1978г. От 1978 г. та чак до м.Ноември 2008г, неин президент е Мамуун Абдул Гаюм - цели 30 години. След разрешаване на политическите партии на негово място с всенародни избори е избран Мохамед Нашид. Президентът след избирането си през 2008г обявява намерението си за закупуване на земи в Австралия, Индия и Шри Ланка поради загрижеността от глобалното затопляне на климата и повишаване нивото на световния океан. Земите ще бъдат закупени със средства от туризма. Около 650 000 туристи посещават архипелага всяка година.

Едва от 1972 г. Малдивите приемат туристи - тогава са отворени първите острови-хотели Курумба и Бандос. Те представляват хотелски комплекси с бунгала с веранди към морето, пръснати нашироко из острова, с басеини и спортни съоръжения, с магазини, ресторанти и барове. От остров на остров туристите се придвижват, наемайки моторни скутери. Макар и млад отрасъл, туризмът е основният стълб на малдивската икономика. Гостоприемни  и усмихнати, месните лежерно ще отговорят на всеки каприз. Най-важният природен ресурс на Малдивите е богатата океанска фауна и за това традиционният поминък тук е риболовът. Неплодородната почва и липсата на обработваема земя ограничават земеделието. Отглежда се ориз, хлебно дърво, банани, манго, цитруси и птици. Навън се изнасят главно консервирана риба тон и кокосови орехи.

Религия

Ислямът играе много силна роля в малдивското общество. Всеки петък местните се стичат на служба в джамията на Мале - огромен религиозен център, побиращ над 5000 души, построен през 1984 г. с парите на 5 арабски държави. Още на 5-6 години децата се научават да четат Корана на арабски. Всеки населен остров има свое ислямско училище. Сунити по вяра, местните мюсюлмани са демократи спрямо жените си - не ги задължават да ходят забулени, нито пък им забраняват да се развеждат. Да се омъжиш и разведеш на Малдивите се оказва изключително лесно. Куриозно е, че само през 1985 г. в Мале са регистрирани 2228 женитби и 1928 развода.

Визов режим

Всички посетители, които притежават валиден паспорт, получават безплатно при пристигане 30-дневна туристическа виза. Паспортни снимки не са необходими за издаването на визата.

Изходна такса: Летищната такса при напускане на Малдивите на стойност 24 американски долара обикновено е включена в цената на самолетния билет и се заплаща при покупката му.

Ветеринарно-санитарните изисквания

Посетителите на Малдивските острови, пътуващи от зони заразени с жълта треска, трябва да имат валиден сертификат срещу жълта треска.

Валута

Малдивската Rufiyaa (МВР) се дели на 100 larees. Печата се в купюри от MVR 500, 100, 50, 20, 10, 5 и 2.

Монетите са в купюри от MVR 1 и 50, 25, 10, 5, 2 и 1 larees. Приблизителни обменни курсове: USD 1 = MVR 15.80

Няма ограничения за внос и износ на чужда валута. Най-често използваната валута е щатският долар. Въпреки това, британски лири и евро са също добре приети. Чуждестранна валута не трябва да се обменя от неоторизирани дилъри. Ние не намираме за необходимо закупуването на местна валута.

По време на престоят Ви в курорта всички допълнителни разходи се таксуват на стаята Ви и можете да уредите плащането при напускане в долари, евро, британски лири или с кредитни карти. Малдивска Rufiyaa се изисква само в местните магазини, но дори и там щатски долари, евро и британски лири няма да Ви бъдат отказани. Най-често се приемат кредитни карти American Express, Diners Club International, Master Card и Visa.

Облекло

Климатът на Малдивите е много топъл и влажен през цялата година, което прави леките памучни дрехи най- подходящи. Изберете вашите тениски, плажни дрехи, леки поли, ризи, панталони и бермуди да са от подходящи материи. Всекидневни обувки или сандали се препоръчват за посещения на населени острови, където повечето от улиците са непавирани...и най- хубавото е, че няма никакви специални изисквания за официално облекло в ресторантите, което прави  куфара по-лек  и почивката още по пълна, далеч от дрес кода на забързаното ежедневие.

Митнически ограничения

Важно е да се знае, че вносът на следните стоки е забранен, освен ако не е получено предварително разрешение:

• огнестрелни оръжия, оръжия и експлозиви
• порнография от всякакъв вид
• свинско и всички продукти, съдържащи свинско месо
• наркотични вещества, отрови, промишлени и опасни химични вещества
• алкохол - внасяният алкохол се задържа при пристигането ви от митническите власти и се връща обратно при заминаване
• религиозни символи

Износът на черупки от костенурки и черни корали е забранено. Всички курорти в Малдивите имат лиценз за внос на свинско месо и алкохол.

Трансфер

Трансферът от летището до курорта обикновено се организира от самия курорт. Изборът е между моторница и хидроплан.  За по-близките курорти трансферът се осъществява от моторница или лодка тип „дони”.

Малдивите имат една от най-големите флотилии от хидроплани в света. Това не е изненадващо за страна чиято територия е 99% вода и с над хиляда острова. Полетът на ниска височина е още една възможност да се насладите на вземащите дъха изгледи от птичи поглед.