Думите говорят, но душата чувства....за да се докоснете до тази смесица от култури, архитектурни стилове и божествена природа отделете няколко дни и посетете Дубровник с BallkanWings.
Разположение
Дубровник принадлежи към областта Далмация и е главен град на една от четирите хърватски жупании – Дубровнишко-неретванската. Намира се в най-югоизточната част на Република Хърватска и в най-северозападната част на Балканския полуостров. Градът има близо 20 км брегова ивица, разчленена на много заливчета и курортни селища. Към Дубровник спадат и архипелагът на дванадесетте Елафитски острови, сред които най-известни са Лопуд, Колоцеп и Локрум.
История
Има спорове между историци и археолози кога точно се появява първото селище на мястото на днешен Дубровник и досега те не са разрешени , но най - разпространената версия твърди, че е основан през VII в. от бегълци от Епидавър (Епидаурум), процъфтяващ някога римски град. Дали първият камък тук е положен от елини или от потомци на латини, прогонени от славянското нашествие, едва ли е толкова важно. По-интересна е съдбата на Дубровник през бурното Средновековие, когато за сравнително кратък период от време той попада в сферите на влияние на Византия, на норманското Сицилианско кралство, на Венеция и на Унгария, преди да си извоюва статут на свободна държава. Тогава градът е известен с традиционното си име Рагуза (Дубровник датира като официално название едва от 1918 г. и е произлязло от думата „дъбрава“ ) и има славата на една от най-големите морски и търговски сили в Средиземноморието и единствена в Адриатика, която съперничи на Венеция. Векове наред градът остава верен на своите римски корени - чак до 1492 г. официалният език е латинският, след което е заменен от италианския, а формата на управление е републиканска, като властта е упражнявана от два градски съвета, ръководени от местната аристокрация. Гражданите на Рагуза високо ценят свободата, но градът е приклещен между двама могъщи съседи - Венецианската република и Османската империя, и това налага да върши чудеса от дипломатическа изобретателност, за да оцелее. Естествено, Рагуза се ръководи от принципа своевременно да сменя покровителя си, отдавайки предпочитание на по-силния. С коварство и пари успява да присъедини към своята територия няколко богати адриатически острови и крайбрежни пристанища. Убеждава Великата порта в своето приятелство, или поне неутралитет, и така търговците и получават правото на свободна търговия из цялата Османска империя срещу плащането на ежегоден налог.
През 1667г. катастрофално земетресение разрушава голяма част от града и отнема живота на повече от 5000 души, включително и на ректора, рагузкия еквивалент на венецианските дожове. Настъпва криза в средиземноморската търговия и за да се предпази от своя най-голям враг Венеция, Дубровник се разделя с част от територията си в полза на османците, с цел прекъсване на сухоземната си граница с Венеция.
През 1806 г. се появява Наполеон Бонапарт, който първо завладява Венеция, а след това Дубровник и така слага край на съществуването му като независима територия.
На смяна на Наполеоновата империя идва Австро-Унгарската, която запазва контрол над града чак до 1918 г., когато влиза в общото кралство на сърби, хървати и словенци, бъдещата Югославия. Разпадането на Югославия е поредният трагичен епизод от историята на Дубровник. Артилерийската канонада срещу града, разрушава около 2/3 от историческите му сгради през 1991г. и е съпроводена от изявления на тогавашния черногорски президент, че Дубровник не бива да остава част от Хърватия, а трябва да бъде присъединен към Черна гора, с която бил традиционно обвързан.
Днес Старият град е великолепно реставриран и единствено по - ярките керемиди подсказват обновлението на покривите.
Забележителности
Дубровник е чудесно място за пешеходен тур.
Строени в периода XIII-XVI в., крепостните стени на Дубровник се простират по протежение на 2 км и обгръщат града в истинска каменна прегръдка. На крепостните стени можете да се изкачите от три места - вляво от средновековната порта Пиле, през форта Свети Иван, зад чиито стени ще намерите Морски музей и Аквариум, и откъм Плоче, друга порта, разположена край доминиканския манастир. Тази разходката ще ви отнеме около час и ще Ви отведе високо над покривите на Стария град, откъдето се разкрива приказна гледка смесица на романска, ренесансова и барокова архитектура. Зад каменната завеса на крепостните стени, подобно на приказни кулиси, които и най-добрите холивудски сценографи едва ли биха могли да пресъздадат, е сгушен Старият град. Обикновено в него се влиза през портата, наречена Плоче, а от там започва Страдун (главната пешеходна улица на Дубровник) - сърцето на дубровнишкия Стар град. То тупти ведно с потока от туристи, които разпалено коментират една или друга историческа забележителност или блажено отмарят в някое от многобройните кафенета под акомпанимента на старовремски латерни и подвикванията на продавачи, изнесли пред заведенията огромни тепсии с всевъзможни лакомства - от прошуто с пъпеш до суши. Ако ли пък посещението ви в Дубровник съвпадне с традиционния летен фестивал в града, можете да попаднете и на Шекспирова пиеса, играна на терасата на крепостта Ловриенац или на класически концерт на покрива на друг форт - Ревелин.
В самото начало на Страдун се издига Палацо Спонца, един от най-красивите дворци в града. Приземният му етаж е издържан в стила на късната готика, а над него се ниже стройна редица от ренесансови прозорци. Построен между 1516 г. и 1521 г., дворецът Спонца е бил най-важната сграда в Рагуза. В него се пази съкровищницата на Рагуза, а днес той приютява съкровище от друг тип - безценна колекция от средновековни ръкописи, най-старите от които са на възраст над 1000 години. По тясна уличка зад двореца Спонца, се стига до друга забележителност на Дубровник - Доминиканският манастир. Строителството на обширния манастирски комплекс продължава go XVI в. с участието на зидари, художници и скулптори от цяла Европа. Изящната колонада в двора на манастира е дело на флорентинския архитект и скулптор Мазо ди Бартоломео, ученик на Донатело, проектирал още катедралата в Прато и двореца на херцозите в Урбино. В двора ще видите един старинен кладенец, спасил града през 1991г, но историята свързана с него ще запазим да чуете, когата го посетите. Друга съществената причина да посетите манастира е музеят, събрал шедьоври на религиозното изкуство от всички краища на континента. Разходката ни продължава по оживения площад Лужа. Впечатление прави каменна колона с почти детска фигура на рицар, вдигнал меч в дясната си ръка. Това е т.нар. Колона на Орландо, а в близост до нея извисява снага 35-метровата градска камбанария. Построена е през 1444 г., ремонтирана е много пъти през вековете, докато през 1928 г. е разглобена - камък по камък и издигната наново. Така единствената непокътната частица от старата кула остава огромната двутонна камбана. Ако свърнем по малките улички, които водят на юг към морския бряг, ще минем през Гундуличева поляна (площад Гундулич), където всяка сутрин се носи глъчката на импровизирания селски пазар - домашно приготвено сирене, плодове и зеленчуци от градината на баба, вино и ракия домашно производство. Оттук до Двореца на ректора (Кнежев двор) са броени метри. Това е била резиденцията на главата на Рагузката република и седалище на нейното правителство. Умелата смесицата от стилове предава хармония u изящество на двореца. На една пряка от Княжев двор се намира катедралата „Възнесение Богородично", където се съхранява колекция от 138 златни и сребърни бижута и предмети, изработени от местни майстори между XI и XVII в. Другият шедьовър тук е полиптихът „Възкресение Богородично", който някои доста смело приписват на Тициан, други по-предпазливо признават, че той наистина е нарисуван в ателието на гениалния художник, но дали точно неговата ръка е държала четката... това вече е друг въпрос. Връщаме се отново на Страдун, за да поемем към западния край на тази живописна улица,където да завършим нашата пешеходна разходка с Францисканският манастир.
Атракции
Старото пристанище - тихо и живописно местенце, където кротко се полюшват луксозни яхти и дървени рибарски лодки, а по калдъръмените му улички, сгушени в подножието на форта „Свети Иван" и Арсенала, са наредени множество кафенета, рибни ресторанти, магазини... И макар големите средиземноморски лайнери да акостират в Новото пристанище, тук хвърлят котва красиви ветроходи. Водни таксита и малки фериботи трескаво превозват пътници до Локрум и останалите близки острови.
Кулата Минчета носи името на фамилията, върху чиято земя е била построена през 1319 г., а през 1463г. Републиката наема прочут италиански архитект, който около старата четириъгълната кула изгражда нова, този път кръгла. Стените и са дебели 6 м, а от амбразурите застрашително стърчат оръдейни дула. Кулата е завършена през 1464 г. и се превърнаща в символ на непокорния Дубровник. Това е най-високата точка от крепостните стени, изкачвайки се на Минчета пред Вас се разкрива великолепна панорама към средновековния град.
Аквариумът с оригинален интериор е вграден в старинните крепостни стени, на форта „Свети Иван", извисил каменна снага над водите на Старото пристанище на Дубровник. Всевъзможни морски обитатели плуват зад големите стъклени прегради:скатове, змиорки, акули, мурени и далеч по-миролюбиви и безопасни риби скорпиони, омари, костенурки... Пак във форта е разположен и Музеят на морската история на Дубровник. Сбирката му проследява историята на корабоплаването на Рагуза с помощта на корабни модели, навигационни уреди, картини и документи.
Музеят на иконите: сбирката му наброява около 80 икони, рисувани през периода XV-XIX в. и събрани от различни краища на Средиземноморието.
Археологическият и етнографският музеи ще допълнят видяното на открито с още история. Синагогата (втората най-стара в Европа) ще Ви пренесе в XVII в. с мебелите си запазени от онова време.
Мостът Туджман е част от новия модерен Дубровник. Един от най-живописните висящи мостове в Европа, асиметричен, платното му е с дължина 481 м. и се поддържа от 19 чифта стоманени въжета, окачени на пилон, висок 143 метра. Мостът е открит през 2002 г. и наречен на името на първия хърватски президент Франьо Туджман.
Корчула - живописен остров с бурна средновековна история, разположен близо до Дубровник. Много битки и спорове са се водили между морските републики Венеция, Генуа и Рагуза, унгарското, сръбското и босненското кралства кой да владее този приказен къс земя. Тук се намира родната къща на Марко Поло(входна такса: около 2 евро), който написва прочутата история на своите пътешествия и всеки любител на подобни преживявания трябва да посети мястото от където е тръгнал той, за да се зарази с още копнеж за приключения.
Само тук може да се види танца Морешка. Изпълнението му е много стара традиция, представяща събития от Средновековието “Вечната борба между доброто и злото”. Чрез музика, танци, песни и стихове, в пъстри средновековни облекла артистите представят история, в която доброто побеждава.
Ресторанти
В Стария град и района около него ще попаднете на множество кокетни ресторантчета, предлагащи италиански, далмански, босненски и сръбски специалитети - от паста и ризото, през изискани блюда с морски дарове до плескавица. По – непретенциозните могат да се отправят към улица „Широка", наричана “Улицата на пиците”. Свежа салата, сандвич или парче пица са алтернативен вариант на по-ниска цена за около 5 -7€.
Плажове
Повечето плажове тук са покрити не с пясък, а с дребни камъчета и чакъл, а кристалночистите води на Адриатика те примамват да се отдадеш на пълен релакс. Край Стария град на Дубровник има само 2 плажа (Банье и Свети Яков) с чудна гледка, а на 10-15 минути околовръст има поне дузина плажове, които заслужават внимание. Бужа е низ от скални тераси в подножието на крепостните стени и е доста предпочитано място. Някои от хотелите имат собствени плажове за своите гости. Любителите на спокойствието могат да се ориентират към остров Лопуд(45 минути с ферибот от Дубровник). Малък остров с голямо очарование и прекрасни плажове с фин пясък. Препоръчваме ви плажа Сун , до който се стига по горска пътечка или с лодка.
